хомеопатичният медикамент предизвиква качествена реакция, докато алопатичният има количествено действие, т.е. химичното му действие е пропорционално на предписаната доза. по тази причина в конвенционалната (алопатичната)[1] терапия дозировката се определя в стриктни граници според възраст, тегло, телесна повърхност. при хомеопатичното лекарство, което е реактивно и се предписва в безкрайно ниски дози, практически няма риск от химична токсичност или предозиране. поради това дозировката в хомеопатията не зависи от горепосочените показатели. практически тя се изразява в избор на разреждане на медикамента и кратността му на прием във времето. този избор се подчинява на точни правила в зависимост от представения казус и професионалната квалификация и компетентност на лекаря-хомеопат.

най-общо казано:

ниско (5 сн) или средно (9 сн) разреждане на медикамента се препоръчва по време на острата фаза на болестта. ако симптомите се проявяват с голяма интензивност, лекарството може да се приема през 5-10 минути;

високо разреждане на медикамента (15 до 30 сн) като симптоматична терапия се предписва при по-висока до пълна степен на подобие. по принцип тези разреждания са по подходящи при хроничните заболявания като теренно лечение. в тези случаи медикаментите се предписват през по-дълъг интервал на прием - веднъж дневно, седмично дори месечно и обикновено са в доза глобули (10 гранули).

при условие, че с предписано едновременно хомеопатично и алопатично лечение, препоръчително е хомеопатичните лекарства да се вземат 15-30 мин преди другите.