Румяна Каменска, zdravbadi.com

Навиците са едно от най-полезните свойства на нашия мозък. Ако се замислим сериозно, ще си дадем сметка, че както в ежедневието, така и в работата си, вършим много неща на автопилот. Това ни спестява излишна енергия и оставя мисълта ни да се рее някъде необезпокоявана, докато ставаме сутрин, мием си зъбите, обличаме се, приготвяме закуска и т.н. Понякога автопилотът може и да ни подведе, но в общи линии предимствата му са несравнимо повече от недостатъците. Без да искаме, трупаме навици от най-ранно детство. Ненапразно е казано, че ако на човек му липсват първите 7 години, после трябва да полага големи усилия, за да навакса изгубеното.

Как и къде се зараждат навиците?

Д-р Елтън Чалмърс описва образуването на навика по следния начин: нервните клетки в мозъка са свързани посредством дълги нишки, наречени аксони. Чрез тях информацията се изпраща от една клетка в друга. Между аксоните се осъществява контакт, наречен синапс. Върху изпращащия аксон се образуват малки уплътнения, наречени бутони. Всъщност навикът представлява пътечка от такива бутони в нашия мозък. Колкото по-дълго и интензивно се повтаря навикът, толкова бутоните са по-ясно изразени.

За съжаление лошите навици се създават и пускат корени много по-лесно от добрите без да полагаме никакво усилие за това. Те са стабилни и издръжливи като плевелите, на чиято устойчивост и яки корени би завидяло всяко културно растение. Невролозите смятат, че веднъж създаден, навикът не може да се изтрие съвсем от мозъка, дори ако не е упражняван много години. За да се отървем от лошите навици, здраво настанили се в нас, трябва да създадем нови пътечки от бутони за протичане на нови мисловни реакции и действия и старателно да ги „утъпкваме”, та дори лошият навик и да подаде глава, новата пътечка да бъде по-дълбоко врязана в мозъка.

Как да изкореним лошите навици?

Какво да предприемем. Първо трябва да знаем, че имаме в ръцете си едно оръжие с голяма сила. Ако го употребяваме правилно, можем да постигнем неподозирани висини. Това е нашата воля. Трябва да я упражняваме, за да ни бъде добър помощник в трудното начинание.

Не се лъжете. Често се срамуваме да признаем, че всъщност не искаме да се отървем от лошия навик. Знаем, че е лош и казваме, че искаме да го премахнем, а всъщност той е част от нас и или го обичаме тайно, или ни мързи да положим усилия. Ако не си признаем честно истинското положение на нещата, вероятността да го изоставим е много малка. Признайте си: да, обичам този навик, но е необходимо да се освободя от него и ще направя всичко възможно.

Не се колебайте. Най-големият враг на дилемата да направите нещо или не е колебливостта. Ако волята е слаба и не сте решили твърдо да не направите нещо, вероятно скоро ще нарушите обещанието си. Например, ако сте на диета и някой ви предлага вкусен сладкиш, дали ще се съблазните или не, зависи най-вече от силата на вашето решение. Ако то не е установено непоколебимо в мозъка ви, по-лесно ще се подхлъзнете.

Създайте нов навик. Когато искате да се отървете от някой навик, е неправилно да стоите бездейно и да страдате, че няма с какво да се заемете. Природата не търпи празни места, тя се стреми да ги запълни. Освен това, когато насочвате мислите си към забранения навик, желанието за него се увеличава. Най-добре е да създадете навик, противоположен на лошия, и да се опитате чрез повторение да „утъпчете” неговата пътека. Ако имате навик да се карате, опитайте да се усмихвате и да казвате нещо положително; ако ръката ви търси запалката и цигарите, намерете занимание на ръцете си (работа, плетене, шиене на гоблени), което изисква цялото ви внимание и прогонва мисълта за пушене.

Предвкусвайте добрите резултати. Въпреки че формирането на навика ви струва усилия, представяйте си резултатите, които ще постигнете и това ще ви стимулира. Ако нахвърляте дрехите си в гардероба безразборно и не ви се иска да подреждате тези, които прибирате всеки ден, помислете колко време и енергия ще спестите, когато търсите нещо. Те винаги ще си бъдат подредени – само трябва да автоматизирате навика да оставяте всичко на мястото му. В началото, когато ви се прииска да се скарате, усмивката ви ще бъде изкуствена, но след време тя ще стане най-естественото състояние за вас, а това ще ви донесе куп положителни мисли и чувства и много усмивки в отговор и дори няма да ви хрумне да се карате.

Променете обстановката и нарушете ритъма. Навикът се чувства най-добре в определена среда, с определени хора или при определени обстоятелства в зависимост от това как е създаден. Опитайте се да промените всичко, свързано с тях. Ако е възможно, не му създавайте условия да се чувства добре. Например, свикнали сте да хапвате сладко към три часа следобед и това допринася за напълняването ви. Точно по това време силата на изкушението е най-голяма. Постарайте се да му попречите – заемете се с нещо спешно, пийнете чаша вода, мислете за друго. С всеки ден победата се удава по-лесно – новият навик се „окопава” все по-стабилно.

Не се поддавайте съзнателно на изкушението. Не казвайте съзнателно: „Само този път и няма повече”. Така предавате вече извоюваните позиции. Все едно, навярно и без да искате, някога ще действате по стария начин, но когато съзнателно решавате това, волята отслабва.

Не се обезсърчавайте. Ако все пак старото надделее и започнете да действате както преди, не се отказвайте. Знайте, че пътечката, прокарана от новия добър навик, е все още там и никога няма да се изтрие. И, което е по-добро, ако тръгнете по нея, ще ви е по-лесно, отколкото в началото.

Заключение

Дългото и редовно повторение на навиците определя начина и качеството на живота ни. Горчивата участ на пияницата е резултат от безброй напивания, самопожертвователният живот на светеца – от безброй молитви и добри дела. Наистина, много обстоятелства налагат своя отпечатък върху живота на всеки от нас, но ни е даден изборът на свободната воля. Нека изберем доброто, за да бъдем благословени за себе си и за другите.