Лого на програмата на независимите предписващи фармацевти във Великобритания 

Вече 12 години, откакто фармацевтите във Великобритания могат да предписват лекарства

Статистика на неволите и успехите на фармацевтите, предписващи лекарства

Институтът на фармацевти, самостоятелно предписващи лекарства, беше въведен във Великобритания през 2006 г., но до момента едва 11% от фармацевтите са получили тази правоспособност. Но дори и последните невинаги имат възможност да предписват рецепти. Сред пречките са достъпът до документация и липсата на време.

Г-жа Клер Ричардсън, магистър-фармацевт, квалифицирана самостоятелно да предписва лекарства и водещ фармацевт в областта на ХИВ и сексуалното здраве, назначава лечение според нуждите на пациентите – от антиретровирусни средства до лекарствени продукти за управление на страничните ефекти. Според нея е много удачно бързо и без допълнително одобрение да предписва лечение след консултация. Тази практика улеснява неимоверно пациентите и тяхното обслужване. Има ползи и за фармацевта.

Не всички фармацевти обаче споделят нейния опит. Специализирани анкети сочат, че делът на фармацевтите, квалифицирани да предписват лекарства и на правоспособните фармацевти, които редовно назначават лечение, са много ниски (съответно 11% и 16-17%). Данните повдигат въпроса за мерки за премахване на пречките и за насърчаване на пълноценно прилагане на практиката.

Практиката на допълващо предписване на лечение от фармацевти се въвежда за първи път през 2003 г. от Националната здравна каса на Великобритания за подобряване на грижата за пациентите след публикуване на програмата „План 2000“. Тази квалификация позволява на фармацевти да предписват допълващо лечение, в рамките на конкретен одобрен от лекар план за клинично грижи и управление на пациенти. През 2006 г. се създава квалификацията за независимо (самостоятелно) предписване от фармацевти, като до 2012 г. лекарствени продукти със специален режим на отпускане са били изключени от правомощията. Условие за кандидатстване за фармацевтите е двугодишен опит с пряка работа с пациенти. Важен елемент е определянето на медицински специалист-наставник, който да оказва съдействие при подготовката.

Пречките са свързани с липсата на подкрепа от страна на другите медицински специалисти, непознаване ролята на института на самостоятелно предписващия фармацевт и недостатъчните средства за обучение и практикуване. Анкетираните посочват и неувереност при поставянето на диагнози, както и липсата на време и интерес от страна на определения медицински специалист, който да осигурява експертната подкрепа.

Следва да се насърчава на всички нива ориентиране към тази квалификация на ранен етап от професионалното развитие, в идеалния случай още в университета, за гарантиране на компетентност и оптимално интегриране в системата на здравеопазването на оправомощените магистър-фармацевти.

Източник: БФС/ The Pharmaceutical Journal